(Леко) критично за Пол Остър

Последната книга на писателя потвърждава почерка му, макар да не може да се издигне до висотата на големите му романи

За "Харолд и Мод" - един културен жалон

Книгата проследява отношенията между 19-годишен младеж и 79-годишна жена, която съвсем скоро ще отпразнува своя крайъгълен (както се оказва) 80-и рожден ден

Любомир Канов: Милосърдие или античовешки утопии за справедливост

Разговаряме за книгата му „Късен следобед“, размислите в която обхождат всички пространства по вертикала долу-горе

"Теодорос" - житието на един антисветец

Да продължаваш да пишеш епично, мащабно и най-вече разлято, е едва ли не самонадеяно предизвикателство към преуморената от бързи визуални послания публика

За срещите "по пътя" на Пламен Антов

Разказвачът в „Голямо червено слънце, самотни електрически светлини“ се придвижва в леко абстрактната география, в неназованите градчета, по пътищата между големия град и провинцията

Да се свържеш с "Дъхът на ближните" - за разказите на Андонис Георгиу

Разказите са актуални, доколкото темите им са част от традиционната динамика в ежедневието и разговорите на обикновените кипърци

За невъзможността да се върнеш към природата си

Времето и пространството, вертикалното мислене на света и базовите архетипни дихотомии изграждат скелета на сборника „нагоре по реката назад“ на Пламен Антов

Всички ставаме родителите си. За "А след тях и децата им" на Никола Матийо

Матийо описва в дълбочина класово и етнически разделеното френско общество и извежда личната история като функция на обществено-икономическата

Ах, тази женска буква! За "п....", поставяща на изпитание мъжа

Мнозина разказаха XX век, но май никой още не го е правил по начина, по който го направи Красимир Димовски

Не се умира толкова лесно - за "Олив Китридж отново"

Моментите на епифания и осъзнаване, на съжаление и катарзис са тихи, незабележими, имплодиращи. А понякога просто красиво закъснели и тъжно безполезни

Авторът няма никакво значение. Един разговор с Александър Секулов

Времето в литературата има своя основна характеристика: подрежда книгите по способността им да създават и живеят в бъдещето

Малките бунтове на свободата в един много жив роман

Като автобиографичен мемоар е замислена тази книга, но макар личното да е в центъра ѝ, войната е нейният незаобиколим, засмукващ водовъртеж

Мирча Картареску – един разговор на Антония Апостолова

Този напоителен, философски разговор с румънския писател беше първото интервю, което той даде при гостуването си на Софийския международен литературен фестивал 2024-а. Картереску представи новия си роман "Теодорос"

През погледа на един учител. Интервю с Марта Радева

Книгата ѝ "Човекът от последния вагон" се нареди в краткия списък на наградите "Перото" 2024 в категория "дебют"

Ако се страхувам, значи си струва. Разговор с Катерина Стойкова

Беше ми необходимо пространството на прозата, за да може да задържи историята в "Нокомис" с нейните завои и умозрения, признава познатата преди всичко с поезията си Катя Стойкова

Когато ни е страх от жертвите...

Не е ли подчинението извратена форма на власт и контрол – това се питаме, докато четем "Обучение в покорство" на Сара Бърнстийн

Прощаване с Европа? Обяснението в любов на един съвременен ерудит

Удържайки десетки тематични нишки, Пфайфер разнищва с внушителен замах на мисълта теми, част които "Времеубежище" ще припознае

За най-личния, заупокоен роман на Георги Господинов

Както и авторът си дава сметка, една такава книга може да бъде започната отвсякъде, защото всички нейни изходи – изходите на всяка история – са запречени от смъртта