В България ксенофобията се прилага и към напусналите родината си

Непобедимите у нас патриархални нрави пораждат автоматично табута, с които писателите се съобразяват, казва Златко Ангелов в разговор за новия си роман

Да убия всички и да останем само ние - за "Тръпка"

Романът на Марта Джидо се включва в един тренд от автофикционални текстове, които представляват своеобразна изповед на поколението на 90-те

Насред цялата вседостъпност наблюдаваме появата на нов вид цензура

Миналото се засели някак случайно в писането ми, разказва Яница Радева в един разговор за литературата изобщо, както и за нейните романи

Все повече искам аз да се интересувам от света

Нямам добра дефиниция за аз-а, от всяка такава се изплъзва една съществена част, казва Албена Тодорова в разговор за последната си книга "Да ти бъда тяло"

Всичко започва от един проблясък

Иван Методиев, Николай Искъров и Фернандо Песоа - разделители в най-новата книга на Диана Саватева

Морбидната възхвала на падането в "Същността на слона"

Между яснотата, че пропадането неизменно ще се случи, и изкачването въпреки всичко, трябва да се запитаме дали това е патологична нужда от самонараняване и самонаказание, или мъдро философско приемане на...

(Леко) критично за Пол Остър

Последната книга на писателя потвърждава почерка му, макар да не може да се издигне до висотата на големите му романи

За "Харолд и Мод" - един културен жалон

Книгата проследява отношенията между 19-годишен младеж и 79-годишна жена, която съвсем скоро ще отпразнува своя крайъгълен (както се оказва) 80-и рожден ден

Любомир Канов: Милосърдие или античовешки утопии за справедливост

Разговаряме за книгата му „Късен следобед“, размислите в която обхождат всички пространства по вертикала долу-горе

"Теодорос" - житието на един антисветец

Да продължаваш да пишеш епично, мащабно и най-вече разлято, е едва ли не самонадеяно предизвикателство към преуморената от бързи визуални послания публика

За срещите "по пътя" на Пламен Антов

Разказвачът в „Голямо червено слънце, самотни електрически светлини“ се придвижва в леко абстрактната география, в неназованите градчета, по пътищата между големия град и провинцията

Да се свържеш с "Дъхът на ближните" - за разказите на Андонис Георгиу

Разказите са актуални, доколкото темите им са част от традиционната динамика в ежедневието и разговорите на обикновените кипърци

За невъзможността да се върнеш към природата си

Времето и пространството, вертикалното мислене на света и базовите архетипни дихотомии изграждат скелета на сборника „нагоре по реката назад“ на Пламен Антов

Всички ставаме родителите си. За "А след тях и децата им" на Никола Матийо

Матийо описва в дълбочина класово и етнически разделеното френско общество и извежда личната история като функция на обществено-икономическата

Ах, тази женска буква! За "п....", поставяща на изпитание мъжа

Мнозина разказаха XX век, но май никой още не го е правил по начина, по който го направи Красимир Димовски

Не се умира толкова лесно - за "Олив Китридж отново"

Моментите на епифания и осъзнаване, на съжаление и катарзис са тихи, незабележими, имплодиращи. А понякога просто красиво закъснели и тъжно безполезни

Авторът няма никакво значение. Един разговор с Александър Секулов

Времето в литературата има своя основна характеристика: подрежда книгите по способността им да създават и живеят в бъдещето

Малките бунтове на свободата в един много жив роман

Като автобиографичен мемоар е замислена тази книга, но макар личното да е в центъра ѝ, войната е нейният незаобиколим, засмукващ водовъртеж